Jeep Wrangler 2,8 CRD – не се плаши от кални номера

Малко, наистина малко са колите, които ми изглеждат високи. Просто защото ги гледам от близо два метра височина. С новия Wrangler обаче сме си партийка и се гледаме очи в очи.

„ОК, като си толкова висок, какво ли правиш в завоите?” се питам на ум, докато се покатервам в чистак-бърсак новия Jeep. Демоавтомобилът на БалканСтар има патриотарски USA стикери, белоглав орел и знаме на райе и звезди. Ако си бях взел и каубойската шапка, щяхме да си бъдем в пълна хармония. Wrangler-ът е триврат (страхотно, версията с четири врати е хамъроподобна и това не е плюс), под капака трака дизелче (чудно, стрелката няма да се срути като АД на фондовата борса), а изпълнението е с поръчковия тримодулен пластмасов покрив (защо не е лято, защо!?!).

Винаги съм се изненадвал на начина, по който ми козируват колегите „автомобилисти” когато съм зад волана на нещо голямо и когато съм с личното си микроавтомобилче (БГ Автоблог може да разкаже и за него;). Появата на кръглия фар на Wrangler в нечие огледало е в пряка връзка с десния мигач, който виждам. Тази машина се оказва клонинг на Бойко Борисов. Очевидно внушителен. Респектира само с поглед. Всичко това предизвиква в останалите участници в трафика толерантност и мило поведение, да им се ненадява човек.

 

Интериорът на Wrangler е типичният за всеки Jeep. Хулен и плют от пишман разбирачи заради пластик-фантастик усещането и тоталната простота. Нека се разберем веднъж и за винаги. Всъдеход с алкантара, махагон и алуминий се ползва от английски благородник, тръгнал на лов, който спира, сваля стъклото, стреля по лисицата и чака викачите да му я донесат. Примерно… Докато Wrangler не е правен за английски благородници. Той е правен, за да минава там където хората не са господари. Той е правен, за да живее дълго, да бъде здрав и да се цапа. Калните номерца не могат да го трогнат. И ние в БГ Автоблог можем да го потвърдим.

Завъртам ключа, премествам автомата в позиция D и натискам газта. Нищо. Малко по-силен натиск и педалът леко поддава, а всъдеходчето започва да ускорява. Ясно, Wrangler е от тези със супертвърдите педали. Щом трябва, ще натиснем, не е проблем. Контролираното изстрелване на втория светофар ми дава груба представа как реагира возилото – с рев и тяга. Много тяга. Със сигурност полезна, когато трябва да катериш баирите.

Началото на мини-пътешествието загатва друсането, на което ще бъда подложен през следващите километри. Тази кола се клати и подскача при всяка дупка, а дупки – колкото си искаш. Главата ми се движи като на онези кученца, които стоят на задното стъкло на някой таксист и кимат дори и в спряло състояние. С ясното съзнание, че това не е SUV за шопинга на щатските мамчета, а истински Jeep, приемам тази особеност. Петстепенния автомат в началото ми се вижда някак дървен, но той е толкова хитър, че повече няма накъде. Трансмисията държи под 2000 об./мин. при скорости 50, 70 и 90 км. час – перфектно за разхода на гориво, който обаче под 11 – 12 литра нафта не може да бъде свален.

Имаме Wrangler – не може да не се изцапаме. Оглеждам критично средно дълбока канавка и под ококорените погледи на разбирачите от отсрещната автокъща бавно спускам джипа в нея. Съответно колата бавно я преминава. Окуражен от успеха, атакувам едно нещо, което ще сваля ауспуси и ще пробива купета на стандартни коли. Муцуната на Wrangler-а се насочва към небето, колкото и да надничам над волана – терена не се вижда. Джипчето катери безпроблемно, респект за него!

Ще споделим, че това е истински офроудър. Не е джипче за лигли с ноктопластика. Да, могат да се посочат много моменти в тази кола, които „не са както трябва”. Но има един, който е. И това е проходимостта, заради която Wrangler е икона. Вече 60 години. 

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях