Renault Clio RS: Осичка с 200 жила

Осата е нещо малко, жълто – черно на цвят и способно да причини болка на другите. Това може да се каже и за обновеното Renault Clio RS, което този път излиза пред публика с 200 конски сили (жила) под предния капак. Този автомобил се явява като малко и сладко доказателство, че французите все още умеят да правят истински GTi коли. Достъпни (сравнително), вдъхновяващи и ефектни, без да са претруфени.

renault_clio_rs_200

Точно такова е и тестовото Clio RS, до което се докопахме след изморително чакане и няколко безсънни нощи. За първи път го видяхме на автосалона в София през лятото. Под прожекторите истински впечатляващият момент беше не друг, а цветът на тази кола. Нещо подобно на златно-жълта перла, която мени нюансите от медно до леко зеленикаво. В Renault наричат този лак със словосъчетанието „течно жълто”. Ние отбелязваме, че този цвят ще бъде истински кич на 99% от колите по света (изключваме возилата на хип-хоп звездите и пакистанските шофьори на автобуси), но на спортното Clio му стои блестящо.

renaulut_clio_rs_200-2

Дотолкова, че обикновената френска малолитражка (каквато всъщност е стандартното Clio) в RS версията е като рядко красива жена. Обичаш да я гледаш и обичаш да бъдеш виждан с нея. Ако вниманието на околните те смущава – не е за теб, тъй като тя просто лепи погледите. Без значение дали си с нея до кварталния супермаркет или пред баровски нощен клуб. В нашия случай искрящото жълто в комплект с черните RS стикери е като сноп фойерверки в новогодишната нощ. Чиста радост за малки и големи.

renault_clio_rs_200-3

Французите имат дълъг стаж в дисциплината hot hatch. Дори и да приемем, че първото GTi е VW Golf (`76 г.) най-продаваната и обичана машинка с този индекс е Peugeot 205 GTi. В началото на 80-те се появява и най-бруталната компактна кола, произвеждана до тогава – Renault 5 Turbo. Всички те комбинират ниско тегло, мощен и жизнен двигател с купето на масови малолитражки. Истински осички.

Picture 044

Също като новото Clio RS. Двулитровият атмосферен двигател осигурява 200 к.с. (жила), достатъчни да издухат много отворени светофарни гамени. Тъй като липсва турбина, в градски условия този автомобил е лесен за управление – истеричната мощност пристига в диапазона 5 – 7 хил. об./мин., когато кресчендото на двигателя пълни вените с адреналин и душата с радост. Дарен с компактността на класическото Clio, тази осичка може да бъде паркирана върху площта на носна кърпичка. Т.е. не ти се налага да правиш компромис между приложимостта в ежедневието и удоволствието, което носи един по-мощен автомобил.

По отношение на дизайна ще споделим, че имаме фейслифтирана версия. Разликата с предната модификация (освен 3-е к.с. бонус под предния капак) е в предната маска. За някои тя е образувана след сядане на слон върху предницата, но за нас е хубавица, макар и с повече орнаменти. Истинската визуална прелест (освен жълто/черната окраска) са 17 цоловите джанти. Стоят отлично на тази кола, освен това щедро разкриват спирачки от Brembo. Още една дискретна заявка за истинска интрига.

Тъй като все пак говорим за компактен френски автомобил, ще отбележим, че интериорът е относително семпъл, а пластмасите ще заскърцат след време. Но ние знаем много добре, че дори и тогава Clio RS ще продължи да върви точно толкова добре, колкото и на излизане от автосалона. Защото франсетата наистина знаят кое е важното при тези коли. И за да подразним шовинистите, ще отбележим дискретно, че фирмата Renault Sport (RS),  създател на осичката е базирана в Англия. Вероятно по тази причина имаме отлични седалки – не изморяват при дълъг път, не са тесни, не са неудобно твърди, нито успиващо меки.

61-clio-rs

Ключовите моменти от тази кола са скоростната кутия и окачването. Останалото е второстепенно. При Clio RS имаме отличен баланс между тези два елемента. Лично ние бихме си пожелали малко по-къс ход на скоростния лост, малко по-твърд съединител и … останалото е козметика. Двигателят може да радва, но само ако бъде държан в обороти. Интензивната игра с 6-степенната скоростна кутия се отблагодарява с чиста атмосферна мощ. Окачването е перфектно, стабилността на Clio RS заслужава аплодисменти. Колата е като залепена в остър завой, трябва да прекалиш, за да поднесе. Истинското доказателство за отличната ходова част е фактът, че задницата не помръдва при леки завои върху неперфектна настилка, взети с много висока скорост. Да не забравяме, че това е автомобил с тегло под 1300 кг., където разпределението на масите между предния и задния мост е около 65/35 преден/заден мост. И в този ред на мисли ще допълним, че съотношението между мощност и тегло при Clio RS възлиза на 166 к.с. на тон. Колкото предлага и Lotus Elise, повече от BMW Z4 2,5 i и Audi TT 2,0 TFSI (155 к.с. на тон), но по-малко от Seat Leon Cupra (175 к.с. на тон).

И тъй като правим сравнения ще се поинтересуваме какъв е потенциалът на Clio RS при пистови обиколки (в БГ си нямаме писта, нищо че Богдан Николов обещава Ф1 в Плевен). Clio RS се оказва по-бързо от последната Mazda RX8, от Honda Civic Type-R и дори от Mini Cooper JCW. То обаче губи от Nissan 350 Z, Seat Leon Cupra и от Aston Martin DB7 (с 1-2 десети от секундата на кратката отсечка на Хокенхайм).

Когато се качиш на магистралата с Clio RS става ясно, че тази кола е изключително бърза и стабилна не само в завои, но и по права линия. Ускорението е отлично, без да е плашещо, максимална скорост от около 200 км/час се поддържа лесно. Приятна изненада предизвиква 5-та предавка, с която постигането на V max се превръща в истинско адреналиново парти. Подобен режим на експлоатация има своята цена. Тя се изразява в гъл-гъл звука, който идва откъм резервоара. Средният разход на гориво лесно може да скочи до 16 – 17 л./100 км., балансираното шофиране се нуждае от 11 л./100 км. Но пък, съгласете се, грях е да си балансиран зад волана на Clio RS. Кефът има цена и тази кола лочи бензина като квартален пияница мастиките. Френската машинка обаче, върши това с много повече финес.

32-clio-rs

От Renault доволно споделят, че по отношение на аеродинамиката Clio RS работи с директни цитати от Ф1 технологиите. Под задната броня лежи дифузьор, чиято идея е да създаде зона на ниско налягане под задната ос, залепяйки я за пътя. Освен този аеродинамичен трик, зад предните колела виждаме дифузьори, отвеждащи въздуха от предните колела встрани от купето, вместо потоците да се плъзват отдолу и да нарушат обтекаемостта на автомобила. Чиста инженерна физика, нищо повече.

More from Бранимир Николов
Peugeot RCZ: К`во-е-тва-пижо-ве-майна…
Новото френско купе, което обръща глави. На пловдивски гъзета, на мами с...
Read More