Дачия Дъстър: Много кола за (много) малко кеш

Казах му го абсолютно директно. Много се дразня, когато ни предложат бляскав прототип като Дачия Дъстър, а след това получаваме уродлив сериен автомобил като Дачия Дъстър. Това е като да те зарибят с готина кола, а от серийното производство получаваш автомобилната версия на Васа Ганчева с торбички под очите и гигантски задник, описан в детайли от пола с размерите на летищен ръкав. Финият французин Бернар Нувиал, директорът на Рено-Нисан в България се усмихна и ми обясни, че прототипите и реалните автомобили са съвсем различни, защото целите за които се създават също са различни. Глупости на търкалета, едното не изключва другото. И двамата го знаем много добре.

Въпреки … ъъъ … смущаващия си външен вид, Дачия Дъстър е много кола за малко кеш. И макар да ме оставя естетически стресиран, мога да се обзаложа, че тя ще бъде пазарен хит. Далеч не защото фокус групите показват, че дизайна се приема много добре от клиентите. А поради простата причина, че Дачия Дъстър е изключително хитра концепция. Търговците очакват поръчките им да идват от клиенти, които планират да си купят всъдеход втора ръка или от такива, които биха платили за много малко джипче като Сузуки Джимни или Фиат Панда 4х4. За същата сума, румънския конкурент предлага много повече място, още повече стабилност, същите и дори повече екстри и доказана техника.

Като си говорим за доказана техника, това означава 4х4 елементи от Нисан, които са експерти в областта. И отлични дизели от Рено. Плюс учудващо доброто качество на днешната румънска сглобка, имаща прекалено малко допирни точки с качеството на изработка на таралясниците Дачия от преди само 10 години. Днес румънската марка пребива чехите от Шкода с техните номера – ниска цена, отлично качество.

Шокиращо достъпната Дачия Дъстър се продава в две нива на оборудване. Първото е голо като пушка, но все пак има ABS, серво и еърбег. Лукс версията, наречена „Лауреат” може да получи реглаж на волана, делима задна седалка, ел. стъкла, климатик, борд компютър, рейки на покрива и всички останали неща, които различават талигата от автомобила. В най-скъпата си версия (4х4 с препоръчителния голям дизел) Дъстър излиза с цена от 32 хил. лв. с ДДС. Инвестирайте още една две хилядарки и ще имате перфектно екипиран автомобил. В най-бюджетните си одежди, Дъстър е с пословично ниската цена от 16 658 български левчета (без ДДС). Срещу тях получавате само предно предаване и 1,6 литров бензинов двигател. Ако сте склонни да направите някои компромиси, прилична 4х4 Дачия Дъстър може да ви струва около 23 хил. лв. без ДДС. Този данък може да го пропуснете, тъй като според евродирективите Дъстър е в категория N1, т.е. бизнесавтомобил, за който фирмите не плащат ДДС. Хитро, а?

Най-приятната изненада, която Дъстър поднася е неговата проходимост. Бях сигурен, че говорим за псевдовсъдеход. Тотална греда, тест-драйвът от София през Ивайловград, офроуд трасе до крепост Лютица, през Свиленград до София ме убеди в противното. Макар да няма блокаж на диференциалите, Дъстър си е съвсем потентен офроудър, който минава през рекички, катери камънаци и успешно гази кал. Висок е, мощността му е малка, но все пак достатъчна и 4х4 системата е учудващо умна. Електрически импулси включват задния мост, който отдава до 50% от въртящия момент, предаван от трансмисията. Ако някое от колелата забуксува, компютърът управляващ електромагнитната муфа на задния мост (позната от Нисан Мурано, Х-Трейл и Кашкай) блокира буксуващото колело чрез спирачката. Така, Дачия Дъстър може да се измъкне от почти всеки киреч.

На пътя Дъстър е по-шумен, но за сметка на това е учудващо стабилен. Позволява приятно занасяне, но пък сервото на волана е твърде слабо. Това, което впечатлява най-много е охотата, с която румънският всъдеход поема дупките. Окачването на тази кола е създадена за ямите по българските пътища. Дъстър осигурява учудващи стабилност и комфорт при преминаването през неравности.

Е, интериорът не може да се похвали със същото, ако бутнеш козирката на контролното табло (същото като при Дачия Сандеро) ще разбереш, че след няколко години тя ще скърца като (почти) всяка френска кошница. Но за разлика от нея ще продължава да се движи безпроблемно. Тотално недоразумение остават бутоните за ел. стъклата, които са на таблото, а не на вратите, където инстинктивно ги търсиш. Явно румънците настояват в това антиергономично решение, тъй като го виждаме при Логан и Сандеро.

Става или не става?

Да, определено. Тя ще бъде пазарен хит. И който си вземе тази кола ще получи изключително разумен компромис. Дачия Дъстър е шокиращо достъпна и предлага много кола за (много) малко кеш. И най-важното, румънският всъдеход наистина е всъдеход.

Бихме ли инвестирали в нея? Не! Твърде млади сме, не ходим за риба и освен това БГ Автоблог имапретенции към външния вид на автомобила. Това обаче не ни пречи да му симпатизираме. Особено с прекрасния ръждиво-кафяв металик.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях