Зелени човечета

Ековълната е по-мощна от всякога. Всички искат да са зелени. Да не вредят на природата. Да бъдат чисти и нежни като горски феи.

Но доколко истинско е цялото това упражнение? Не е ли повече поза, отколкото съзнателно поведение? Не е ли повече мода, отколкото потребност?

90% от пресавтомобилите на големите автосалони в Европа са от екомодификации на вече утвърдени модели. ОК, имахме прекрасно дизелово BMW, гордо накичено с етикекети Efficient Dynamics, както и подобни Audi и дори ековерсиите на VW Golf. Естествено Mercedes не остават назад с техните  Blue Efficiency автомобили, както наричат по-чистичките си моделчета. А MINI гордо показват няколко от 700-те си електрически автомобилчета, които през зимата внезапно губят заряда на батерията.

Ако изключим изцяло електрическите машини като Tesla Roadster и Nissan Leaf, установяваме, че автомобилните производители се опитват да продават на клиентите си абсолютно същите коли с леки преработки или усъвършенствани технологии, благодарение на които те стават с между 10% и 30% по-екологични. Но концепцията е същата. Тук нямаме генерално нови идеи или предложения, които да са адекватни на пазара. И така голямата зелена промяна в движението на четири колела се оказва почти илюзорна! Защо?

Защото хората искат колите си, такива каквито са. Това, с което отиваме до работа или на почивка е такова, защото някой е задал 500 въпроса на 500 души и те са казали, че искат колата им да има n- неща и да може още толкова. Потребителите не искат да се набутват в клаустрофобични пури с консумация от 1 л./100 км. Движението с подобно МПС не е интересно, не е сигурно, не е спокойно. В най-добрият случай е вълнуващо. Купувачите на днешните коли държат на багжник от 500 литра, ускорение в рамките на поне 10 сек. и достатъчно мощност за изпреварване. А понякога икономичността няма значение, тъй като правят емоционална инвестиция (по-честно е да кажем разход :). И плащат наистина много пари… В момента, в който петролът поевтинее достатъчно, американците отново ще се върнат към любимите огромни V8 пикапи и SUV-та.

В същото време, американският пазар показва, че хибридите са тотален екохит. А колко еко е да се направи една огромна литиева батерия? Какво се случва с нея, когато след години няма да може да се зарежда. А къде ще се съхранява и при какви условия? А доколко индустрията замърсява, за да произведе въпросната батерия? Отговорите на тези въпроси поставят Prius манията в прожектора на пазарното лицемерие…

От друга стрна, цялата тази зелена сволоч има един огромен плюс. Толкова голям, че почти оправдава съществуването й. И това е развитието на технологиите. Тези, които ни дадоха всичко това, което имаме днес.

ОК, работете в тази посока, споделете го, но не забравяйте – вълнението все още е другаде.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях