Само за две петилетки: Автомобилите, които изгубихме. И автомобилите, които спечелихме

2010 година си отива, а с нея и цяло десетилетие. Двете петилетки са един добър „отчетен“ период и с тази публикация теглим чертата. За да си спомним още веднъж за марките, които изгубихме. И да погледнем още веднъж към новобранците, които най-добре носят духа на времето, в което живеем. И шофираме…

Какво изгубихме?

Daewoo, 1937 – 2001 г.

Корейските заводи, които пред 15 години ни наводниха с трицилиндровите Tico далеч не са престанали да съществуват. Напротив, работят с пълна пара. Но от 2001 г. Daewoo е част от GM и произведените от компанията автомобили се продават в САЩ и Европа с марката на Cheverolet. Азия е сред малкото пазари, на които се продават нови автомобили с тази марка. Освен емблематичното за българския преход Tico, корейската компания ни даде интересния Espero, красивата Leganza и издръжливата Nubira.

Oldsmobile, 1897 – 2004 г.

Доказано, една от първите автомобилни марки в САЩ, пък и в света. Единствено Daimler и Peugeot имат по-вехти актове за раждане. Интересна история и смели проекти, включително под крилото на GM. За 107 години, с марката Oldsmobile са произведени 35 200 000 автомобила. В края на съществуването си, Olds се превърнаха в нарицателно за шофьор-пенсионер, а машините им се възприемаха като демодирани и евтини алтернативи на Cadillac. След няколко наистина слаби модела като всъдехода Bravada и минивана Silhouette, приспиването на Oldsmobile изглеждаше по-скоро логично.

Plymouth, 1928 – 2001 г.

В началото на миналия век Уолтър Крайслер търси начин да предложи алтернатива на масовите Chevrolet и Ford. Той успява чрез марката Plymouth, която също като Chrysler е създадена върху руините на отдавна забравената компания Maxwell-Challmers. Това, с което Plymouth се отличава сред своите съперници е малко по-високата цена и по-доброто оборудване. А края на 20-те години на миналия век, хидравличните спирачки са били високотехнологична екстра. Добрите моменти за марката са през 60-те години, когато Plymouth продава все повече и повече коли с реномето на производител на достъпни, надеждни и модерни автомобили. От 70-те нататък, марката предлага на клиентите си най-вече леко гримирани модели на Chrysler, Dodge и Mitsubishi.

Pontiac, 1926 – 2009 г.

Тук действително има за какво да се съжалява… Марката на въодушевлението, както Pontiac бе известна в САЩ получи смъртоносна инжекция точно преди събуждането си. Легендарни за спортните натури отвъд океана, колите на Pontiac изгубиха много от настроението си заради огромните пластмасови орнаменти по каросерията. С модели като Bonneville, GTO и Firebird, Pontiac си гарантира място в класическите колекции. Но закриването й беше едно от условията GM да получи спасителен кредит от американското правителство, след като автогиганта обяви фалит през 2009 г.

Saturn, 1990 – 2009 г.

Още една жертва на фалита на GM, както и на неспособността на мениджърите й да предложат на пазара смислени автомобили. Родена като маркетингов експеримент, марката на Saturn печели разпознаваемост като „различната марка”. Социалните инициативи носят на Saturn имиджа на автомобилопроизводител с човешко лице. След три интересни моделни семейства, марката предлага на американския пазар европейските Opel, но не успява да наложи себе си и в този си вид.

Hummer, 1992 – 2010 г.

Тази марка внушаваше много екзотична идея, която обаче не се оказа достатъчно смислена, за да намери място под слънцето при финансовата криза, треснала света и в частност собствениците от GM. Цивилизоването на военни МПС за нуждите на гражданството се котираше като атрактивен бизнес, но посредственият мениджмънт и лошото стечение на обстоятелствата пратиха този продукт в историята. Или той просто стана ненужен. Едно от двете. Вероятно този резултат се дължи на факта, че Хамърите се справяха отлично само с една задача – да бъдат големи.

Какво спечелихме?

Bugatti, 2006 – досега

След не особено успешен опит през 90-те г., Bugatti разцъфна десет години по-късно и под крилото на VW. Еторе Бугати е произвеждал най-бързите, най-луксозните и най-красивите коли на своето време. И VW постигнаха високата летва с униката Veyron. И днес, както и преди близо век Bugatti е символ на изключителни постижения и … На изключителна цена.

Koenigsegg, 2007 – досега

Шведският производител на суперавтомобили се бори не просто за място под слънцето, а за най-добрите шезлонги. В класа на изключителните, Koenigsegg предложиха една единствена кола – CCX. Но тя определено е изключителна. Освен, че е първият суперавтомобил, задвижван от гориво с биоетанол Koenigsegg CCX лиши (за кратко) Bugatti Veyron от титлата „най-бърз сериен автомобил”. Безспорно, силно начало.

Maybach, 2004 – досега

Ако слуховете са верни, всички шансове Maybach да се присъедини към групата на марките, които ще загубим през новото десетилетие. Немската марка за луксозни автомобили бе възродена от Mercedes като отговор на BMW за проекта Rolls Royce. За разлика от баварците обаче, в Щутгарт не постигнаха успех с лимузината, построена върху техниката на S-класата. Предстои да видим дали кризата ще се окаже благосклонна за Maybach.

Mini, 2003 – досега

Големият успех на BMW се нарича Mini. Безспорно производството на малка кола и продажбата й за много пари е печеливш бизнес. Но той е възможен само ако всички харесват тази малка кола. И случаят на Mini е точно такъв – винаги обичан. Преди и след прераждането. Освен фънки моделът One във версиите купе и кабриолет, вече имаме комбито Clubman, роудстъра Roadster (!) и всъдеходчето Countryman.

Scion, 2004 – досега

Младежката марка на Toyota носи прозаичното име Scion (наследник). Отличаващи се с кубична форма, Scion имат много балансирани предложения като съотношение между цена, оборудване и качество. Марката оперира само на американския пазар, но единични екземпляри могат да се видят в Европа, дори и в България. Напоследък Scion е застигнат от проблеми, но се възлагат надежди на прекия конкурент на Smart – IQ, който в Европа познаваме като Toyota.

Tesla, 2008 – досега

Електрически спортен автомобил? Който е напълно подходящ за ежедневна употреба? Да, това е напълно възможно, но срещу цена от около 100 хил. в зелено. Марката носи името на големия сръбски физик Никола Тесла, открил променливия ток и изобретил електромотора.  И също като него, създаде много учудване. Единственият засега модел на Tesla е каросерия на Lotus с електромотори и батерия, която се зарежда от контакта в гаража. Именно там е истинския актив на младата компания, която шумно качи акциите си на борсата.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях