Врътката на Ferrari

Крис Харис за jalopnik.com

Мисля, че с това се започна през 2007 г., когато дочух, че Ferrari искат да знаят на коя писта ще правим тест драйв на 599 GTB. Защото, казаха ми, от Ferrari искат да изпратят екип на пистата, за да оптимизират настройките на колата за съответното трасе и да получим най-доброто от тази комбинация. Какво се случи в действителност? Екипът от Маранело отиде на пистата, караха един ден, удариха колата, върнаха се в завода, за да сменят колата и тестваха отново. След това ни поканиха да караме „стандартното” 599.

За журналист е неприятно да го каже, но емоцията от сядането в ново Ferrari е заличена от болезнената организация на подобна случка. Защо ви казвам всичко това? Защото ми е писнало и защото вече излиза извън контрол. Стига се до там, че всичко, което стига до вас по каналния ред се е получило само защото този, който го предава играе стриктно по правилата на Ferrari.

Като всеки с поне едно полукълбо между ушите и аз оправдавах Ferrari, защото бяха … Ferrari!

Най-известната автомобилна марка и производителят на автомобилите, за които всички искат да знаят. Качи в Youtube видео, на което караш Jaguar XKR и ще го гледат 17 души. Качи клипче със същата сцена, но с участието на 430 Scuderia и аудиторията ще стигне 500 хил. Мотивиран от подобни цифри, всеки журналист ще се направи, че не вижда коша с мръсното бельо. Но мен все по-малко ме интересува дали някога отново ще карам току що излязло от завода Ferrari. Особено ако това означава да се разбирам с безумната им машина за контакт с медиите, която лъже за продължителността на тестовете и ще прескочи всяко неписано правило, за да получи това, което иска от теб.

Това, което четете означава, че едва ли някога повече ще получа покана за посещение на Маранело. Жалко, храната им е дяволски добра.

Как се случи? Не знам откъде да започна. Вероятно от случая с прес колата 360 Modena, която ускоряваше с 2 сек. по-бързо от 0 – 160 км/час в сравнение със същата кола, но доставена на обикновен клиент. Би допуснал някаква „ленивост” в чисто новите машини, но онова нещо беше изумително бързо и звучеше като уикенд колата на Шумахер.

Ferrari никога няма да признаят, че тестовите им автомобили за пресата са по-мощни от тези, които продават на клиентите си. Но те го правят.

А бляскавите двойни тестове на супер автомобили в списанията, за чиито победи Ferrari са номинирани се печелят с два автомобила. Един, с който се измерва ускорението и максималната скорост (настроен за движение направо) и друг, който минава изпитанията за управляемост и пътно поведение. Това е истината и тя смърди! В друг бизнес това нямаше да с еслучи.

Не е честно, но всички авторитетни списания си свалят гащите, защото са твърде притеснени да не би да не получат покана за тест на следващото ново Ferrari.

Помните ли страхотната 430 Scuderia? Каква кола беше и все още е. Едно британско списание обаче се натъкна на кофти изненада, след като се оказа, че тестовият им екземпляр е със свръх меки гуми, неподходящи за нормална употреба.

И тук трябва да попитаме: Доколко параноичен трябва да си, за да сложиш още по-меки гуми на Scuderia? Това е като нови 300 кубика в деколтето на Памела Андерсън – тотално ненужни. Защо ще правиш подобно нещо, ако си безспорният пазарен лидер  и производител на най-добрите спортни автомобили в света? Нали?

Това, което Ferrari не вижда е, че стратегията да печели всеки тест на всяка цена е изцяло контра продуктивна. Първо, тя изцяло обезценява блестящата работа на собствените й инженери. Какво означава, ако единственият начин списание да получи 458 Italia е да позволи прехвърлянето на данните от колата след всяко пътуване и ако специален екип на Ferrari подготви машината за тест на посочената писта. Означава, че са тотално полудели. И то при положение, че конкурентите на Ferrari са склонни да предложат кола само срещу дискретната молба да не я удряш твърде силно и срещу ангажимент да я върнеш седмица по-късно.

Когато преди време взехме назаем 430 Scuderia от собственик, тъй като Ferrari ни отказаха тестова кола, тя беше унижена от Porsche 911 GT2 и от Lamborghini Gallardo LP 560-4, макар официалните числа да показваха, че Скудерията е по-бърза от Халеевата комета.

 Тъй като Интернет е относително наблизо и освен за порно става и за споделяне на информация, форумите моментално завряха. Стигна се до там, че няколко собственика на 430 споделиха разочарование, че колата им не е точно тази, за която са чели в лъскавите списания.

След като разбереш, че тези невероятни цифри са постижими само, ако към колата върви и екип механици и инженери, техният блясък се губи. Нивото на контрол от страна на Ferrari е толкова смущаващо, че вече загрозява марката. Елементарното им послание е, че ако не спазваш техните правила, отпадаш от списъка с поканите.

Какви са тези правила? Извън смехотворния екип за настройки на колата, като журналист ти е забранено да караш което и да било модерно Ferrari без одобрение от Маранело. Т.е., ако искам да пиша за 458-та, която си купи мой приятел, аз трябва да питам Ferrari дали може… И те ще ми кажат „не”. Защото чисто новата кола на моя приятел не е с гарантиран произход, т.е. не е получила дозата си заводски стимуланти. Почти съм изкушен от възможността да си купя 458 Italia само заради радостта от задължителното сутрешно позвъняване до Маранело с въпроса дали е ОК да закарам детето на училище.

Там, където лично аз съм влизал в проблеми с Ferrari е при ползване на чужди коли за сравнителни тестове. Италианците тотално ненавиждат това, дори и да кажеш добри думи за колата им, това ще се превърне в проблем. Но ако моите читатели искат 458 срещу GT3 RS, аз съм длъжен да направя този тест и това видео. Също както и 599 GTO срещу GT2 RS. Ferrari искрено вярват, че могат да контролират медиите – те се намесиха няколко пъти, когато се пробвах да осигуря коли от собственик.

Манията за контрол става още по-лоша.

На представянето на Ferrari FF през миналия месец, журналистите трябваше да съобщят за кои медии работят и те да бъдат одобрени от пресофиса в Маранело. Честно, подобно изискване е близо до цензурата, която е правило за някои пазари.

Трябва ли да ми пука заради това? Вероятно не. Ситуацията не е на живот и смърт. Суперколите не са сериозна мишена. Но най-доброто е, че автомобилните ентусиасти ще споделят колата си с теб за едно кръгче. И Ferrari по никакъв начин не може да спре хора като мен да карат каквото пожелаят. Естествено, техните опити ме правят още по-комбинативен, но тъжното е друго. Техните коли са толкова добри, че те изобщо не се нуждаят от цялата тази глупост. И имай предвид всичко това, когато отново попаднеш на сравнителен тест с участието на кончето от Маранело.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях