Вероятно не помните, но новата дизайнерска линия на Chevy (ама корейското, не щатското) се появи в три версии и многоуважаемата широка аудитория избра една от тях. Тя беше изобразена чрез три автомобила – еднообемно мини, което днес вече се търкаля по улиците под името Spark, компактен хеч, който е обновеното Aveo и като миниван, който пък е новото Орландо. Именно с него БГ Автоблог имаше възможността да си организира една разходка. Можем ли да я наречем приятна и комфортна? Отговорът в следващите редове.
Chevrolet Orlando печели много мъжки симпатии с ръбата и масивна каросерия, която поразително напомня силуета на голям 4х4 автомобил. Леко измамно, но от друга страна и силиконовите бомби са си чиста измама. И не сме забелязали да губят популярност.
С хубави 17 цолови джанти, Orlando определено радва окото. Интериорът е типичен за корейските Chevrolet-и. Изобилие от пластмаса, която е доста по-приятна от тази, с която се продаваха по-старите коли на марката. И доста по-кофти от тази, с която са обзаведени европейските и японските конкуренти. Забелязахме няколко изкривени шева и зле напаснати елементи, но ги приемаме за нормални при първите произведени екземпляри, какъвто беше и нашия.
Големият минус на интериора е изнесеното напред табло пред пътника до шофьора, задължителен и крайно дразнещ елемент за всички корейския Chevy-та. За корейците нямаме данни, но за европейците сме сигурни, че са относително високи. И далеч не на всички ще им бъде комфортно да търкат колене в жабката. За сметка на това втората жабка, скрита под панела за управление на стереото и климатика е една от най-практичните хитрини, на които сме се натъквали напоследък. Към плюсовете добавяме и възможността да сложим бутилка от 1,5 литра в джобовете на вратите. БГ Автоблог често пъти подчертава тази възможност като нещо изключително просто и също толкова полезно.
Седалките са прилични без да бъдат изключителни, багажникът обаче е доста по-малък от очакваното за кола с подобни (4,65 м. дължина, 1,83 м. широчина, 1,63 м. височина) размери. По една или друга причина сравнително малък изглежда и неговия отвор. С механизмите за седалките обаче се работи леко и операциите с тях не изискват особена физическа сила.
На пътя колата е стабилна, серийно се предлага с ESP система, което винаги е огромен плюс. За сметка на това, по-бюджетните версии са с отвратително електронно серво, което превръща волана в геврек, който няма нищо общо с това, което се случва на пътя. Дизеловите версии пристигат с класическа хидравлика на волана, която е много по-предвидима в сравнение с електрониката.
Нашият Orlando беше екипиран с най-неподходящия двигател, на който сме попадали в тестов автомобил. 1,8 литров бензинов агрегат с мощност от 141 к.с. трябваше чрез предния мост да тегли автомобил с тегло между 1,5 и 2 тона (собствено тегло и максимално допустимо тегло). И да не забравим – Orlando предлага аеродинамиката на тухла четворка. Резултатът от всичко това е равен на малък кошмар. Отсъстващо ускорение, нулева еластичност и титаничен разход на гориво. Консумацията на бензин е с около 40% повече от обявеното от производителя. Постигнахме 7,6 литра/100 км при обявен от производителя 5,3 л/100 км извънградски цикъл.
За този резил вероятно трябва да държим отговорна и ръчната скоростна кутия, която е само с 5 предавки. Изключителен лукс в началото на 80-те години, стандарт за 90-те и почти отживелица за автомобили, произведени в наши дни. Със сигурност, 5-степенната трансмисия е неадекватно бюджетно решение за Chevrolet Orlando.
Става или не?
С малкия бензинов двигател и 5-степенната скоростна кутия, Chevrolet Orlando е най-погрешният от всички погрешни избори. От друга страна, с добра моторизация, този семеен ван може да бъде интересна алтернатива на много по-елегантните европейските и японски предложения в класа. Безспорно му липсва тяхната рафинираност, но дори и като дизайн – Orlando парадира с внушителност, а не с прецизни маниери. Толкова за 37 хил. лв. с ДДС (които всяка фирма може да си приспадне като данъчен кредит). По-доброто може да бъде съществено по-скъпо.
