Renault Clio TCe: Приятелче

Вечер на магистралата. Вали умерен дъжд. Трафикът е приемлив. Локвите са рядкост, но ги има. Малката кола планира над магистралните езерца. Кокалчетата на пръстите са бели от стискането на волана. Той обаче не помръдва. Малолитражката също. Тя продължава да цепи мрака и облаците вода, вдигнати от гумите на камионите с увереност, неприсъща за кола с подобни размери.

Изцяло новото Renault Clio, компактното предложение на френската режия, се оказа стабилна машинка и в такива условия, въпреки невзрачното си тегло от 1009 кг.

Нощното пътуване продължава, но само за да може дъждът да обърне в сняг с изкачването към тунел „Траянови врата” на АМ Тракия. Дъждът вече ми липсва. Снегът е затрупал хоризонталната маркировка (или това, което е останало от нея). Малкото Clio обаче е невъзмутимо. Цепи уверено напред и изпълнява съвършено прецизно получените чрез газта и волана команди. Малката кола отново оправдава гласуваното доверие .

Също като старо приятелче. На което знаеш, че можеш да разчиташ в трудни ситуации. Защото всеки, който е карал малка и лека кола при дъжд, виелица и сняг знае отлично какво предизвикателство може да бъде това „упражнение”. Финалът за мен беше главоболие. Новото Clio не сподели подобно оплакване.

С тази разходка до Пловдив, новото Renault Clio завинаги печели личните ми симпатии.

Отвън
Симпатии, които надграждат симпатичния му дизайн. Макар да има и хора, които го намират за грозен. Предницата вече не е като пострадала от стадо диви слонове, предния капак и маската оформят интересен контур. Погледнат отдалеч, профилът на автомобила ще излъже, че е с две врати, но всъщност са повече. Дължи се на стария Alfa трик за вграждане на дръжките на задните врати в техните колони. Малко или много задните стопове напомнят тези на последния Seat Ibiza, но това винаги е бил субективен въпрос.

Отвътре
Закачливия дизайн от екстериора е пренесен и в кокпита на колата. В случая това означава километраж и оборотомер с неправилна форма, излишък от орнаменти върху вратите, духалките, скоростния лост и волана, както и изобилие от пиано лак върху централната конзола. Която пък, учудващо за френски автомобил, е изумително семпла и функционална. Нищо повече, нищо по-малко.

Седалките са някак ниски и определено къси, но възможностите им за регулиране са предостатъчно. Все пак в малкия градски автомобил, какъвто Clio винаги е бил, не можеш да очакваш гигантски фотьойли. Отзад е перфектно за къси градски трипове, но продължителното пътуване ще бъде съпроводено с компромиси.
Багажникът е с обем от 300 литра, като това е с 11 л. по-малко от офертата на Peugeot 208 и със 140 повече от възможностите на стандартния MINI One.

Двигателят
Отново „здрасти” на трите цилиндъра. Истерията започна с еднолитровия Ecoboost на Ford, като и този път имаме комбинация с турбо, но работния обем е 899 см3. Микродвигателчетата с турбинки са истинска зараза, плъзнала из европейките марки. Дори BMW вече имат такъв. Характерното за тях е, че са по-леки, по-евтини и по-икономични. Но американците имат много готината поговорка, според която No replacement for displacement. С нея те ни казват, че нищо не може да замени големия работен обем. Вярваме им. Защото 900 кубиковият турбо мотор не е шампион нито в ускорението, нито в максималната скорост. В комбинация със старт/стоп системата, той върши страхотна работа в града. Набира приемливо (ускорение от 0-100 км/час за 12,2 сек.), достатъчно жизнен в оборотния диапазон от около 2500 об./мин, като срещу това се отблагодарява със среден градски разход на гориво от около 6 л.

На магистралата обаче е друго. Трицилиндровото Clio е с 90 к.с. и това му личи. Успява да поддържа прилична крейсерска скорост, но изпреварването може да е трудно. А разходът на гориво е с близо литър по-висок от градския. Чакай, не трябваше ли да е обратното? Принципно, да но не точно. Малкият работен обем изисква повече гориво, за да постигне и задържи по-високата скорост. Бройте го за аксиома.

Играчките
Всички Clio, с изключение на най-базовото изпълнение Autentique пристигат със системата R-Link. Мисли за нея като Bluetooth връзка към стереото, както и вход за mp3 плейър. Тя може да бъде ъпгрейдвана до таблет с 18 сантиметров диагонал, който поддържа Интернет връзка, показва електронната поща, говори, разбира докато му говориш, стига да имаш отлична дикция на френски/английски/немски. Ние нямаме.

Освен това, малкото Clio може да бъде оборудвано с 3D аудио система, която има вграден бас с възможностите на 30 литрова туба. За съжаление, нашето тестово Clio не беше оборудвано с такава.
Към играчките, прибавяме и закачките в лицето на стикерите, с които можеш да поръчаш колата.

Хубавото
Икономичността в града. А най-хубавото е, че се наложи да гласуваме доверие на тази кола. И тя го оправда. Трябва да добавим ергономията, приятния дизайн, чудесния таблет върху таблото, комфортното окачване и приемливата цена (стартират от 21 990 за най-малкия бензин, тестовия автомобил е с цена от 27 990 лв., а за свръхикономичния дизел ще трябва да платите 30 990 лв.)

Лошото
Няма нещо съществено неприятно. Да, интериорът не е като в Хилтън, не вози като по релси, нито е мощен като анаболен питбул. Новото Clio е такова, каквото трябва да бъде. Малко, симпатично, икономично. Бихме пожелали повече динамика, но за нея ще изчакаме новото издание на Clio RS.

Става или не
Ако търсиш малка градска кола – новото Clio може да бъде твоят автомобил. Изглежда приятно, вози по същия начин, може да се разчита на нея. Какво повече за градско мини?

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях