Неделна киновечер: Голямата победа (1972)

Соцгодините на българското кино ни донесоха много партийна боза и няколко класики. Но малцина си спомнят (вероятно) единственият ралиджийски филм, правен в България. Годината е 1972, лентата се казва „Голямата победа” и неотдавна бе излъчена по БНТ в часовете за българско кино.

Драмата със сценарист Дончо Цончев е забъркана по проверена рецепта, съдържаща съперничество, възможност, препятствие и морална дилема. За разкош има няколко (тогавашни) хубавици сред които Катя Паскалева, Пенка Цицелкова и Пепа Николова. В името на партийната радост, сред актьорския състав в лицето на Коста Цонев, Ицхак Финци и Йосиф Сърчаджиев, място намира и Янчо Таков (син на Пеко Таков, тогав член на ЦК на БКП и съпруг на Лили Иванова). Всичко това обаче се случва на фона на ралитата „София” (снимано на неизвестно летище) и „Златни пясъци“. И точно тук е интересното.

Милите усмивки, които произвеждаме винаги щом се докоснем до обект от (вече не толкова) близкото минало са задължителни и тук. На пръв поглед, филмът „Голямата победа” на режисьора Васил Мирчев пращи от рали ентусиазъм, вероятно провокиран от победата на Илия Чубриков в рали „Златни пясъци”, който е първият наш сънародник, отнесъл купата в тази надпревара.

Естествено, филмът на Васил Мирчев е фрашкан със „западни спортни” коли. Внимателно вглеждане в автомобилния кастинг обаче показва, че подготвени за рали са едва няколко БулгарАлпин 110, всичко останало са цивилни машини, включително Ford Capri, Citroen DS, Austin MINI, BMW 2002, Alfa Romeo Spider и няколко лади, москвичи, шкоди и дори – двутактов вартбург. С радио и стандартни седалки и предпазни колани. Сценографите е трябвало да вапцат с боя вратите на „западните спортни” коли, за да изпишат стартовите им номера.

Въпреки консултантската работа на з.м.с. Илия Чубриков по филма „Голямата победа”, зрителите му са обсипани с нелогични дори за началото на 70-те години състезателни кадри. Един Москвич атакува завой с висока скорост и без спирачки, само за да може камерата да фокусира върху предната гума, която се опитва да напусне джантата. БМВ-та, Рено Гордини и Булгаралпин правят безмислени дрифтове само, за да произведат свирене на гуми, пушек и ефектни гледки. Уви, това няма нищо общо с истинското рали. Както и състезаването без каски, размяната на местата между пилот и навигатор и пускането на ж.п. бариера пред рали колоната.

Най-симпатично от всичко това обаче е една сцена, при която във фоайето на хотела влизат за почивка всички пилоти от ралито. Виждат се два рекламни плаката, всеки от които със своя версия за изписването на думата rally.

Колкото и иронични коментари да изпуснем, филмът «Голямата победа» е симпатична част от историята, както на българското кино, така и на родната автомобилна промишленост. В него участват голяма част от едва стотината Булгаралпин 110, сглобени в България. Освен това ни дава възможност да се потопим в духа на онова безвъзвратно отишло си време. Когато режисьорът на «Голямата победа» пали своя личен Булгаралпин и пътува от Овча купел до френската ривиера за представянето на лентата си на кинофестивала в Кан. Това му отнема 16 часа.

Приятна неделна киновечер с «Голямата победа»

 

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях