Българската нишка в автомобилната индустрия

„Българският автомобил” или по-точно неговата липса е един огромен и болезнен комплекс за българската индустрия. Този факт стеснява националната ни гордост до чушкопека, Стоичков и киселото мляко. За разлика от съседите (Сърбия, Турция, Румъния), ние не можем да се похвалим с мащабно производство, нито с успешни заводи или пък с развойни центрове. Но това не означава, че България отсъства от автомобилната карта на света. Напротив, тя присъства и в историята…

1904 е годината, в която светът открива фунийката за сладолед и вижда Питър Пан за първи път на сцена. Това е годината, в която Хенри Форд поставя нов рекорд за скорост с постижение от 147 км/час, а руснаците и японците стартират война за териториите на Корея и Манджурия.

ferdinand-mercedesВ това време, но на другия край на света, княжество България подписва спогодба с Османската империя, с която нормализира отношенията между двете страни след Илинденско-Преображенското въстание. След този дипломатически успех, княз Фердинанд си прави подарък. Дворецът поръчва за нуждите на Негово Височество 3 автомобила Mercedes с двигатели от по 14 к.с. Един от тях се пази и днес в Музея за история на София.

А в музея на Mercedes-Benz в Щутгарт, тези коли на българския княз са споменати като първите, оборудвани с вграден пепелник по поръчка. Така се оказва, че България стои в дъното на днешния бизнес с поръчковите „екстри” в серийните автомобили. Приятна изненада!

По-късно, през 30-те години на миналия век, вече достолепният Хенри Форд посещава страната ни с намерението да строи завод, в който да произвежда автомобилите си. Той обаче не е успял да предизвика нужния интерес сред властта в София и идеята пропада. Малшанс, винаги сме били силни в пропиляването на възможности.

Но по това време предприемаческият дух на българина е толкова амбициозен, че няколко коларски работилници се превръщат в модерни каросерийни ателиета. Така в Ботевград и Варна стартира производството на автобуси върху готови шасита от Mercedes и Internacional. Първият рейс на автобусна линия между Варна и Бургас е реализиран през 1937 г. с бяло-зелен „Херкулес”, който бил произведен във варненското село (днес квартал) Аспарухово и имал хидравлични врати. Чудо невиждано!

avtobusi-herculesОткъдето и да го погледнеш, фабриката „Херкулес” е била успешно начинание, благодарение на добрите автобуси и отличните им цени. Майсторите също са били на ниво – преди войната богатите туристи във Варна са били разхождани с открит „Херкулес”, чиято каросерия е била оформена като пътнически кораб. Би било интересно да се види този предвоенен български разкош, но за съжаление, няма запазени фотографии. Собственикът на фабриката Димитър Илчев обаче е бил от будните предприемачи. За да продава машините си, той се превръща в организатор на масовия градски транспорт на морската ни столица. Винаги е бил със сверен часовник заради контактите си с немски фирми като Bauer в Кьолн и Kaessbohrer в Улм. Посещавал е и братята Ури в Унгария, чиято работилница след войната ще стане известна като Икарус. С други думи, България е имала сериозен потенциал да произвежда и продава автобуси в чужбина. Но, малшанс – идва Червената армия.

По време на Втората световна война, през 1940 г. Пловдив е домакин на второто българско автоизложение. Иронично, чуждестранните изложители са от две държави – Германия и СССР. Още по-иронично, страната ни е първата чужбина за съветските коли. Първите изделия на „Государственный автосборочны завод имени Комунистического интернационала молодежи” получават международната си премиера именно в пловдивската панаирна палата. По-късно тези коли ще станат известни в целия соц. лагер под името „Москвич”.

kamion-dimitrovecСлед „победата” на Отечествения фронт, компартията национализира всички работилници и фабрики, а от Москва горещо препоръчват на младата комуническа власт в София да ограничи употребата на автомобили само до най-належащи държавни нужди. Това вдига на трупчета за близо 20 години едва зародилото се българско автомобилостроене. Освен ако не броим камионът „Димитровец”, който е бил точно толкова нелеп, колкото и името си.

В края на 60-те настъпват „златните” години за българския авто-мотопром. Създадени са първите два български автомобила – Хеброс 1100 и Балкан 1200, като вторият може да се види в Ловеч. Започва и сглобяването на автомобили от внесени комплекти на FIAT, Москвич и Renault, а в шуменския завод „Мадара” са произведени първите български ГАЗ-ки. Тогава дори шведите от SAAB са преговаряли за производствено партньорство с България.

Bulgarrenault_10
Но най-близко до успеха е Булгаррено с моделите 8 и 10, които са произведени в над 6 хил. бройки, част от които са изнесени в Близкия изток, Югославия и дори Австрия. Твърди се, че точно заради тези външнотърговски сделки французите развалят договора си с Булгаррено. Истината обаче е по-скоро в гневната реакция на руснаците, след като на българския щанд на московското изложение са показани 4 лъскави рена, включително едно червено кабрио. От Кремъл нареждат три от колите да изчезнат мигновено и да бъде оставено скромното Булгаррено 8. Демонстрираният в Москва български буржоазен триумф е бил особено неуместен на фона на плановете за превръщането на Толиати в съветски Детройт.

bulgaralpine-110

Покрай чудесно развиващото се партньорство между френската режия и социалистическата ни република, на гости в народната република пристига Жан Ределе. Той е основател на фирмата за спортни автомобили Alpine и показва в България актуалния си модел А110. Предлага на младия тогава рали пилот Илия Чубриков няколко от тунингованите си двигатели на Renault., които кацат в Булгаррено 8, с което Чубриков печели рали Трансбалкания.

bulgarreno-zavod

Лицензното производството на Булгаралпин 110 стартира в Пловдив през 1967 г. Първата спортна кола в социалистическа България се е продавала за нечуваните за времето си 8200 лв., равни на около стотина месечни заплати. За съжаление, от нея са произведени само около стотина бройки. Една от първите е била купена от режисьора Васил Мирчев. Той пътува с нея за кинофестивала в Кан, където представя филма си «Голямата победа» (епична лента, може да се намери в българското интернет пространство) и изминава разстоянието от Овча купел до френската Ривиера за 16 часа.

ilia-chubrikov

Булгаралпин оставя следа и в автомобилния спорт. С пилотите Илия Чубриков и Атанас Агура, българските екипажи записват впечатляващи резултати, включително на легендарното рали Монте Карло. Чубриков грабва вниманието на един от младите директори в спортната програма на Peugeot Жан Тод, от когото получава една рали кола 205T16. По-късно този французин ще стане спортен директор на Ферари, а в наши дни е известен като президентът на Международната федерация по автомобилен спорт FIA.

moskvitch-lovetchСъс затварянето на Булгаррено и Булгаралпин, българската автомобилна индустрия прави гигантски подарък на съседна Румъния и губи шансове за нещо повече от лицензни сглобки на Москвич и Шкода – Мадара. Пореден малшанс.

Но малко преди `89 г. и след 17 неуспешни опита, българският инженер Румен Антонов успява да емигрира във Франция. По-късно, неговата компания Antonov Plc. патентова собствена CVT трансмисия и продава правата за производството й на Honda, Rover и Suzuki. Преди десетина години неговото конструкторско бюро заведе дело срещу Toyota за нарушен патент на скоростната кутия на хибридните Prius-и. Японците предлагат извънсъдебно споразумение, което Румен Антонов отхвърля като неприемливо. Нов малшанс – в отговор Toyota атакува самите патенти и успява да ги събори в съда.

rover-maestro-bulgariaМеждувременно, в България стартират няколко неуспешни опита за автомобилно производство. Още в началото на 90-те, британците от Rover правят смесено дружество в България, което трябва да произвежда безвъзвратно остарелия и тогава Rover Maestro. Сглобени са около 1500 автомобили, но заводът във Варна хлопва кепенци, след като правителството на Жан Виденов отказва да изпълни обещанието си да направи държавна поръчка и внася няколко стотин Лади от братска Русия.

След колапса на българската икономика в края на 90-те години на миналия век, страната ни прави безуспешни опити да привлече някоя от големите европейски компании, които точно в този момент се оглеждат за терени в Източна Европа. Така, българската нишка в модерната автомобилна индустрия поема в единствената възможна посока – производството на автомобилни компоненти.

montupet-bulgariaМоже да ви се струва невероятно, но ако вашето модерно Audi, Renault, Dacia, Volvo или Volkswagen е с алуминиева глава на двигателя, много е вероятно тя да е била произведена в Русе. Заводът на френската компания Монтюпе край Дунав е най-голямото БГ производство в автомобилния сектор. Ако карате новото BMW 5 серия, най-вероятно коженият скоростен лост е ушит във фабриката на южноафриканската ALC Bulgaria в софийското село Мусачево. Компанията подготвя втори завод в Ихтиман, който ще прави кожени тапицерии за новото MINI.

Johnson-Controls_bulgariaПритежавате последните модели на BMW 7 серия или Ford C-Max? Приборните им табла, чрез които четете скоростта и оборотите на двигателя са съсздадени с българския инженеринг на Johnson Controls, които имат развоен център в София. През последните няколко години в България се произвеждат множество компоненти за много автомобили. Кабели, датчици, седалки, тапицерии, хидравлични помпи, ключалки, компоненти за окачването и охлаждането, а скоро край Божурище ще започне производството на авто климатици от немската Behr-Hella.

litexmotors-bahovica

Неподправеното автомобилно Made in Bulgaria изживяване към момента се предлага единствено от „Литекс Моторс”, оператор на завода на китайските автомобили Great Wall в ловешкото село Баховица. Инвестицията е огромна, амбициите също, резултатите – не. Поне засега. Компанията би имала шанс, ако китайците участват с нещо повече от готови възли и компоненти, но засега това не се случва. Но пък, ако китайците постигнат пробива на японците от 70-те години и на корейците от 90-те, защо България да не бъде началото? Има шанс в един момент дружно да се тупаме в гърдите, че осигуряваме китайски коли на европейците.

В общи линии така изглежда българската нишка увита около бясно въртящото се вретено на автомобилната индустрия. Малко успехи, много малшанс.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях