6 забележителни машини от 24-те часа на Льо Ман

Истинското автомобилно състезание е 24-те часа на Льо Ман. В сравнение с него, стартът от Ф1 в Монако изглежда като двучасова разходка на разглезени младежи из средиземноморско пристанище.

Представяте ли си какво е да забучите педала в пода в продължение на 5000 километра (Москва – Владивосток) цяло денонощие, в дъжд и пек, залез, нощ, фарове, чистачки, спирачки, рев на мотори, истерично преследване, поднасяния, катастрофи, злоба, глад, жажда, сън, кафе, дефекти, крясъци на нервни механици, смяна на пилоти, гуми, бензин, течове на масло и антифриз, педалът в пода, изгрев, пот, нерви, пълна газ, финал, флаг, шампанско … но не за Вас.

Така Аспарух Минчев беше описал най-старото автомобилно състезание за издръжливост, а БГ Автоблог припомня, че поредния му старт е тази събота. Интригата е истинска, тъй като Porsche ще се включат за първи път от много години и досегашните лидери от Audi вече треперят за местенцата си.

Както се вижда от поста по-горе,  Фейсбук страницата на БГ Автоблог вече подгрява часовете с готини картинки. Сглобихме селекцията от 6-те най-забележителни Льо Ман автомобила, за да можеш да прочетеш нещо неангажиращо. Използвай коментарите, за да споделиш кои са колите, които пропускаме.

Nardi Bisiluro 750

Този 750 кубиков болид някога е приличал на плод от краткотрайна любов между мотоциклет с кош и свръхскоростен автомобил. Днес изглежда повече като пришълец от друга планета, но всъщност представлява две успоредни пури. Едната „съдържа” двигателя и трансмисията, а другата – пилотът и горивния резервоар. Концепцията обаче не се оказва особено успешна, тъй като на състезанието през `64-та болидът се завърта няколко пъти и в крайна сметка се прибира в бокса. Но пък е достатъчно различен, за да влезе в музея на Леонардо да Винчи в Милано.

Chaparral 2С

Както много автомобили, които всички ние познаваме, тази също има 3 педала. Но ако натиснеш това, което би трябвало да е съединител ще получиш гигантско антикрило. Chaparral 2C е бил структуриран върху алуминиво шаси, създадено от Chevrolet и в средата на 60-те години на миналия век е и първата кола с модерна и активна аеродинамика. Болидът е бил с полуавтоматична трансмисия, което обяснява странната функция на това, което би трябвало да е съединител. За съжаление,

Howmet TX

Това не е най-известната реактивна кола, стъпвала на пистата край френското селце Льо Ман, нито най-успешната. Но пък е най-красивата. Използва малък хеликоптерен двигател, който постига 57 хил. об./мин. По тази причина, трансмисията е с една единствена предавка. Изискванията на FIA задължават отборите да участват с коли, които могат да се движат и назад, поради което Howmet TX получава и електромотор, който да замени липсващата задна скорост.

Mazda 787B

Едновременно странна и възхитителна. Странна заради ванкеловия си двигател, възхитителна заради победата си в часовете. 787B има 21 състезания в актива си и само една победа. Но тя е в най-важното състезание. Ванкеловата Mazda постига успеха през `91-ва и продължава да е единствената японска кола, която може да се похвали с титлата в 24-те часа на Льо Ман.

Audi R10 TDI

Ето го и дизеловият шеф. Най-официално (колко по-малко от това) коронясваме Audi R10 TDI за бос на нафтовите печки. Това не е първата подобна кола в 24-те часа на Льо Ман (братята Жан и Жак Делетре правят няколко опита в средата на миналия век, но с посредствен резултат), но пък е първата, която печели. През 2006 г. R10 TDI не просто печели най-епичното автомобилно състезание в света, но записва най-бързата обиколка (в квалификациите и състезанието) и прави най-много на брой обиколки в рамките на 24-те часа. Освен това заставя регулаторите да променят правилата, с което помагат на бензиновите болиди да настигнат дизеловите Audi-та. Малко след това Peugeot стъпиха на тази сцена с 908 HDI, но колкото и да им симпатизираме – истината е, че Audi първи бяха там.

Nissan Deltawing

Идеята на това 4-колесно крило е да постигне изключително нисък коефицент на челно съпротивление и така то ще се движи по-бързо на правите и в завоите. Силата на притискане идва изцяло от дъното на колата, която дебютира в 24-те часа на Льо Ман през 2012 г., но не успява да финишира. Практиката показва, че Deltawing е деликатна конструкция, която с теглото си от под 500 кг. трудно може да остане на пистата, ако бъде забърсана от каквото и да било. И да, това се случва постоянно.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях