Реставраторът: Тошко от село Лъка

Всички го знаят, но е неоткриваем в интернет. Няма сайт, нито Facebook, още по-малко е активен участник във форумите. Той е от тези странници, които бавно и методично, но само по техния начин, работят това, което обичат. Правят го толкова добре, че който трябва ги знае.

Тошко от поморийското село Лъка е един от много малкото добри реставратори на класически автомобили в България. Заварихме го с препълнен склад с бъдещи проекти и няколко текущи в сервиза. Плюс един за продажба – Ford Fairlane от началото на 60-те години.

– За колко пари го продаваш?
– 8 хил.
– Колко му трябват, за да се превърне в нещо смислено?
– Още 15.

Естествено, Тошко има и лична ретро кола. Малък (и тук се има предвид наистина малък) FIAT 500 Topolino с ван каросерия. Последното „тополино”, на което сме се натъквали беше в състояние на полуразпад, като това се случи преди 10-на години под едно чергило в стария град на Пловдив. Камионетката на Тошко е боядисана в малко спорните с яркостта си синьо и жълто, но със сигурност не можеш да го пропуснеш.

В сервиза намираш няколко „уау” машини като Jaguar XJ от 70-те, Volvo Amazon с комби каросерия (разбира се), 80-тарско купе на Ford Granada и Ford Tunderbird от `64-та г. и дори триколка Simson Duo.

Но истинското „уау” ти го създава самия Тошко. Първо, той работи сам. Сам означава той и радиото. Без работници, без чираци. На въпроса защо, получавам следния отговор:

Не желая никой да ми се мотка тук.

В последствие става ясно, че Тошко е завършил вечерното училище в Бургас, което по това време беше препоръчителното за несистемните ученици. И той не крие, че е бил от тях.

За сметка на това, от него излиза човек. И то какъв. С прецизността и старанието на истински реставратор, нашият човек е върнал към живота десетки, ако не и стотици класически автомобили. „Кой е любимия ти от всички тях?”

BMW-то на Димитър Соколов.

„Ти си правил BMW-то на Соколов?” питам със светнал поглед. „Да, това беше кошмарен проект, много труден. Колата беше усукана и пипнеш едно, друго пропада. Обаче стана. Запали и тръгна.”

Мисля си, че сигурно това е неговия момент, в който получава удоволетворение от това, с което си вади хляба. Когато „запали и тръгне”. Тошко улавя светналия ми поглед и споделя съжаление, че не си е запазил парченце от тази кола, което да ми подари. „Само ръкавиците му са при мен, бяха в колата”. „Ама при теб, тук ли са? Дай да ги видя!” „Ама не мога да ти ги подаря!”

„Не искам да ми ги подаряваш. Искам да ги докосна, нищо повече.”

Толкова за Тошко. Пожелавам ти да го срещнеш. И да си направиш мечтаната класическа кола при него.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях