Лиеж – София – Лиеж: БГ следата в рали маратона

Българският рали спорт е имал много силни мигове и част от тях вече са забравени. При едно  безцелно сърфиране из мрежата се натъкнахме на видео от ралито Лиеж – София – Лиеж и ни се стори важно да разкажем малко повече за това автомобилно събитие от най-суровия период на българския соц.

Вече няма такива ралита. Лиеж – София – Лиеж е маратонска надпревара с (почти) серийни автомобили по нормалните пътища. Машините са гонили хронометъра, докато заобикалят нищо подозиращи участници в движението. Включително каруци.

Лиеж – София – Лиеж е провеждано от Кралския автомобилен съюз в белгийския град Лиеж, чийто  председател Гаро е имал репутация на организатор на най-тежките ралита в света. Първото му издание е през 1931 като маршрутът е Лиеж – Рим – Лиеж.

Между 1961 и 1964 години, ралито се провежда по маршрута Лиеж (Спа) – София – Лиеж. От Белгия до България и обратно са 5500 километра, изминавани за около 90 часа. Стига колата ти да оцелее до края. Маршрутът е бил истински тежък, не само заради стандартния автомобилен трафик, но и заради жегата (състезанието се е провеждало през август), както и заради изтощаващите планински отсечки, включително такива, които не са асфалтирани. През 1963-та стартират 129 коли. Завършват 22. Дори първото издание на рали Париж – Дакар (1978) не помни такава касапница. Там стартират 182 машини и завършват 74.

Нямаме представа как белгийските организатори са успели да убедят родното ЦК, ОФ и т.н. фактори, че буржоазната надпревара може да мине през дълбоко комунистическата Народна република България, но е възможно това да има връзка с лекото разведряване, настъпило след замяната на Антон Югов с Тодор Живков.

Връщаме се обратно към рали Лиеж – София – Лиеж. 90 безкрайни часа на прах, скали, пот, сълзи и победа. Но само за един.

Маршрутът на рали – маратонът минава през Германия, Австрия, Италия, Югославия, България и обратно. Без сън, без хотели, без почивка. От 30 август до 3 септември. Пилотите са карали почти серийни автомобили. Това означава пукнати радиатори, прегрели спирачки, врящо масло.

През 1961, ралито печели Лусиен Бианчи със Citroen DS, следващата година победител е Ойген Бьорингер с Mercedes Benz 220 SE, през 63-та печели отново той, но вече кара Mercedes Benz 230 SL, по-известна като Pagoda. Финландецът Рауно Алтонен, който по-късно ще спечели рали Монте Карло с Мини е победителят през последната година, в която белгийската надпревара минава през българската столица. Тогава той кара Austin Healey 3000.

Mercedes имат рекламно видео от 60-те, посветено на победата на Бьорингер през 63-та. Шампионският му автомобил в момента е в музея на марката в Щутгарт.

Интересното е, че във Facebook съществува доста жива страница, посветена на рали Лиеж – София – Лиеж. Не я пропускайте, а тези които обичат магнетични истории могат да прочетат (на английски език) репортажа на Ерик Даймок, публикуван в първия септемврийски брой от 1964 г. на британското списание The Motor.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях