Когато КАТ/МВР ти пишат по мейла с молба да им свършиш работата

Въпреки дългото умуване, все пак реших, че историята от следващите редове си струва да бъде разказана. Не защото е изключителна, а защото е показателна. И защото пасва отлично в посредствената конструкция, наречена българска държава.

Междувременно искам да споделя, че всички институции замесени по веригата проявиха към мен много възпитано и любезно отношение, увенчано със среден пръст.

Ето какво ми се случи преди време. Една сутрин намерих колата си ударена и отскочила върху тротоара, до който беше паркирана. Ударът очевидно не е бил слаб, защото бордюрът е доста висок. Освен огънатия калник бяха заминали носач и кормилен накрайник, щета на обща стойност няколко стотин лева. Не, нямам пълно каско, но в случая парите не са интересни.

Около ударената ми кола случайно намирам бележка с регистрационен номер и съобщение от сорта на „Дата, ПТП, регистрационен номер“. Нищо повече. Няма телефон, вероятно е оставена от очевидец.

kat-ptp-note

Това е фактологията, случките от тук нататък са безкрайно интересни. Звъня на 112 да съобщя за ПТП с избягал извършител, защото откъдето и да я погледнеш, случката е точно такава. От там ми казват, че друг човек вече е съобщил за ПТП-то и те го имат регистрирано. След това звъня на столичния КАТ, откъдето ми казват, че „знаят за произшествието“. На въпроса ми, какво трябва да направя, за да получа обезщетение от гражданската отговорност на виновния водач, чийто регистрационен номер знам от бележката, намерена до ПТП-то, отговорът беше, че трябва да отида на място и да попълня молба, но „да си намеря очевидец от някой от съседните магазини“. На възражението ми, че на тази улица няма магазини, отговорът беше „Е, поразпитайте, все някой ще е видял нещо“.

Решавам, че ще водя някаква кореспонденция и пиша по мейла до КАТ-София, който (ако някога ви потрябва) е с адрес trafficpolicesdvr@mvr.bg. Между другото, този мейл вече не може да бъде открит на уебстраницата на Отдел „Пътна полиция“ към СДВР, каквото е институционалното наименование на КАТ-София.

Междувременно се разходих и до сградата на КАТ-София в Дървеница, за да пусна идентична молба, но в писмен вид. Все пак, мейл кореспонденцията е едно, официалната такава е съвсем друго. Нищо не прави нещата по-истински от входящия номер.

Седмица – две по-късно получавам отговор по мейла!

КАТ-София ми пише мейл, уау! МВР-то се държи сякаш е в ХХI век. Това вече е новина!

Съдържанието на отговора обаче далеч не е толкова окуражителен, колкото неговата поява в инбокса с входящата поща. За да се „образува административно наказателно производство съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН трябва да се състави акт за установяване на извършеното административното нарушение, а за да съставим акт за установяване на административно нарушение съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН трябва да има свидетел очевидец, който да  декларира в писмен вид точно мястото, датата, часа и извършеното нарушение от водача на напусналото МПС“.

След месец получих същия документ в писмен вид и със съответния изходящ номер.

Какво означава всичко това за обикновения гражданин като мен и теб. Твое имущество е обект на противоправно действие, и то понася щети, за които някой е отговорен. В този случай, този някой е лесно установим или най-малкото проверим, предвид информацията за регистрационния номер на автомобила, причинил ПТП-то.

От МВР обаче настояват да им осигуриш очевидец, който да заяви място, дата, час и нарушение, за да предприемат каквото и да било. Това не е ОК, защото очевидецът е по-лесно установим за тях, отколкото за мен. Има обаждане до 112 и знаем, че информацията е стигнала до дежурния в КАТ.

Големият въпрос тук е дали МВР-то и присъдружните му служби са натоварени с оперативно-издирвателна работа или пострадалият от нечие действие/бездействие гражданин? Ако не мога да осигуря очевидец, какво правим? А ако осигуря някой, който е съгласен да бъде очевидец, без да е бил такъв?

Какво ни казва тази история за относително прозаичен „битов“ инцидент? Законът защитава твоята собственост, но тези които го прилагат и контролират неговото спазване не го правят. Или поне не в степента, в която се очаква от тях.

Какво би трябвало да се случи? КАТ-София търси за справка собственикът/ползвателят на колата със съответния регистрационен номер (сив Пасат комби, не можеше да е по-прозаично) и любезно го канят на среща или го посещават на място с въпроса: Участвала ли е тази кола във въпросния инцидент?

Без значение какъв е отговора на човека отсреща, мачът става ясен и чист. Преди това е прехвърляне на институционална отговорност върху обикновените хора. И това изобщо не е ОК.

Защото целият административен апарат, сплескан между процедури, правилници и закони трябва да търси между тях възможност да защити интереса на хората, заради които в крайна сметка съществува. А не да аргументира с тях отказа си от действия. Защото и те и ние знаем, че има начин. Винаги има начин нещата да се случат по добрия начин.

И това е гигантската промяна в общностното ни мислене, която лично аз ще бъда щастлив да видя. Без значение от позицията – просто да търсим начин как да свършим работа, а не да търсим начин как да не я свършим. Чисто и просто. Като къпан …

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях