Защо плановете да привлечем автомобилно производство в БГ са почти обречени?

Бившият президент Росен Плевнелиев обяви, че ще стартира роудшоу в компанията на министъра на икономиката Емил Караниколов сред автомобилните компании в Европа, Индия и Южна Корея в опит страната ни да привлече автомобилно производство.

Защо това начинание е почти обречено?

Извън спорната репутация на председателя на Автомобилен клъстер България архитект Любомир Станиславов (бивш собственик на S Media Team) – един от основните двигатели на инициативата, тя има относително слаби шансове за успех, макар да е похвална. Причините за това са няколко.

Не сме правилната икономика

България не е най-доброто място за строителството на грандиозен завод, като единствените предимства, които може да предложи са евтина и сравнително образована работна ръка, както и членството в ЕС. За съжаление, не сме единствени по този показател. Освен това, у нас собствеността се ползва с недостатъчна юридическа защита (справка – изумителната история, която същият министър Караниколов сътвори с ЕМКО), корупцията все още е на неприемливи нива и никой мултимилионен бизнес не му се занимава с претенциите, на което и да било феодално величие.

Смятаната за най-сигурна инвестиция в сектора у нас – заводът за производство на китайските електрически автобуси BYD, който трябваше да бъде построен в Брeзник се провали и никой не каза защо. Китайците вече имат една фабрика във Франция, вместо в Брезник ще строят такава в Унгария, имат джойнт венчър във Великобритания и планират отварянето на завод в Мароко, който също ще произвежда електрички – от леки и лекотоварни машини до автобуси.

Не сме голям пазар

Малка държава с малобройно население и ниска покупателна способност е крайно отблъскваща перспектива за всеки автомобилен производител, който би разчитал и на вътрешния пазар. Това е и един от многото фактори за провала на ловешкото начинание на Great Wall. Естествено, има изключения и то в ЕС, като Словакия, която се превърна в нещо като европейски Детройт след падането на Желязната завеса през 1989 г. Те обаче влязоха в ЕС в точния момент, имаха фокусирана политика, прилична инфраструктура и бяха доста по-близо до доставчиците на автомобилния бизнес.

Свръхкапацитет в Европа

Само два дни преди деня, в който амбициозната заявка на триото Плевнелиев – Караниколов – Станиславов беше направена, стана ясно, че от завода Мирафиори на FIAT – Chrysler в Торино ще бъдат съкратени над 2000 души, заради по-ниско от очакваното търсене на Maserati Levante – модел, на който италианците възлагаха много. След придобиването си от Peugeot – Citroen, Opel пък бяха принудени да обявят за възможно затварянето на една от фабриките на Vauxhall във Великобритания.

В общи линии – заводи в и близо до Европа колкото искаш, продажбите на стария континент се увеличават, но не с темпото, което ще направи отварянето на нов автомобилен завод достатъчно рентабилно. В Wikipedia има един много симпатичен и уви – дълъг списък на вече затворени автомобилни заводи и нека бъдем честни – този списък няма да намалява, предвид потребността за повече бизнес ефективност.

Слаба инфраструктура

ОК, приемаме, че имаме сделка за автомобилен завод. Къде е най-добре да бъде построен? Трябва да има добър магистрален път, задължително е да има достъп до ж.п. линии, много възможности за наемане на работна ръка и да е максимално близо до съществуващите доставчици. Отговорът е Тракия икономическа зона, където не, че е претъпкано, но вече започва да отеснява.

Разбира се, Русе, Плевен, Варна и Бургас също са опции, но нищо изключително привлекателно като доскорошно наличие на голям машиностроителен завод, например, който би могъл да осигури нужните кадри и базова инфраструктура, както и вече изградени транспортни връзки.

Липса на традиции в производството на автомобили

Извън новите заводи най-вече в Унгария и Словакия, повечето автомобилни производства в близост до България оперират върху основите на стари заводи, работили преди 1989 г. Примерите са Застава в Сърбия, където в момента се произвежда FIAT 500 L, заводите на Олтсит и Дачия в Румъния, които в момента произвеждат Форд и Дачия.

Соцът успя да убие Bulgarrenault в Пловдив, а инициативите във Варна с Rover и в Ловеч с Great Wall завършиха печално. Така, България няма какво да предложи на този терен.

Плановете за строителство на нови заводи не включват Европа

Фокусът в момента е върху САЩ, заради натиска на президента Тръмп, автомобилите за американския пазар да се произвеждат на място. Mazda и Toyota правят нов завод в САЩ, Volvo също работи в тази посока. Другото направление са развиващите се пазари като Китай, Африка и Близкия изток. Към момента, Старият континент е преситен с производствени мощности.

И все пак, има ли шанс да се получи?

Да, ако в Турция и Великобритания обстановката стане безкрайно непривлекателна за големия бизнес. И двете държави имат силни традиции в този бранш, като приютяват много автомобилни заводи. Ако политическите рискове в тези две страни станат твърде високи заради управлението на Ердоган и съответно – Брекзит, е възможно част от заводите да бъдат релокирани. Това са операции с колосална цена и няма автомобилен бизнес, който да не потърси всички възможни варианти, за да ги спести и няма политик, който да не направи всичко възможно за да предотврати напускането на голямо производство, така че шансовете в тази посока не са големи.

Другата съществена възможност е надигащата се вълна от нови модели електромобили. Част от тях ще бъдат строени в изцяло модернизирани производствени мощности или дори в нови заводи. Пропуснатия шанс с китайците от BYD показва, че в това направление има потенциал, който може и трябва да се утилизира.

В крайна сметка, няма лошо триото Плевнелиев, Караниколов и Станиславов да се разходи до автомобилните централи в Европа и Индия и да изпият по едно кафе в някоя от конферентните зали, но шансовете им за успех, за съжаление, са ограничени. Истината е, че тази инициатива е много закъсняла, но пък от опит глава не боли.

Бранимир Николов

Търси автомобилни истории и разказва за хората зад тях

  • Пътна Помощ

    Алчността ни няма край, само че ние сме глупави и алчни, за това няма да имаме нищо, не само автомобилостроене… Преди години, мой познат холандец, заедно със негови приятели предприемачи и организаторите на F1 искаха да правят писта, помните това. Но не знаете, защо всъщност проекта не се осъществи, защото тогавашният кмет на сливен, един бивш глупав футболист ( да велик футболист си беше, но не значи че е много умен ), заалчнял и им искал някаква мега сума, за да стане работата. Те разбира се се изсмели и се отказали….. Какво повече да говорим… ИМа едни GrateWal, kкато не е сигурно, колко още ще ги има… все пак Литекс Моторс, моля ви се… Иначе количките не са лоши. Но за мен си остава MADE IN CHINA и ASSEMBLED IN BULGARIA, нищо кой знае какво.

    Пътна помощ – https://roadhelp.bg