„Не става, човек, не става. Или поне аз не мога да го направя.“ Това беше репликата ми към офроуд инструктора, който искаше от мен да кача огромен баир с обновеното тогава първо поколение на Дачия Дъстър. Колата беше с 4-ма души и техния багаж и разчиташе на скромен дизелов мотор. Изхвърчах от шофьорското място, скръстих ръце и проследих с поглед как полуанемичния румънски всъдеход качва наклона с безпощадна мръсна газ. Няколко години по-късно съм зад волана на второто поколение на Дъстър, вече оборудвано с бензинов турбомотор със 150 к.с. и си припомням точно тази история. И си мисля, че ако едно време нашият Дъстър беше с този двигател, нямаше да викам неволята.
Но Дачия Дъстър вече е много различен автомобил. Днес говорим за второто поколение, което е оформено от наш сънародник и е достъпно с изцяло нов и свръхмодерен двигател – споменатият бензинов турбодвигател със 150 к.с. Абсолютно същият агрегат ще откриете и под предния капак на А-класата на Мерцедес-Бенц. А той, като разработка на Даймлер в партньорство с Рено – Нисан – Мицубиши пристига с плазмено покритие на цилиндрите, също като при суперспортиста Nissan GT-R. Така инженерите намаляват триенето и увеличават енергийната ефективност, което за нас потребителите означава по-нисък разход на гориво. С малко, но завинаги.
Всъщност не е малко. В смесен цикъл на шофиране, нашия Dacia Duster Red Line 4х2 с 6-степенна, механична скоростна кутия се нуждаеше от 6,4 литра бензин за всеки 100 изминати километра. Би могло да бъде и по-малко, ако се движехме с по-ниска скорост на магистралата. Но дори и с това показание на трип компютъра, имаме дяволски добър резултат за висок автомобил, чиято аеродинамика не е била на първо място в списъка с приоритети при неговата разработка.
Извън ниския разход на гориво, трябва да отбележим и неочаквано приличната динамика. Дачия Дъстър никога не е била впечатляващ спортист, няма и да бъде. Но с този двигател получавате автомобил, който ускорява доста чевръсто, но все пак се нуждае от малко над 10 сек., за да закове стрелката на 100 км/час.
Освен, че на първо четене е наистина добър, този двигател е единственият, с който можете да притежавате Dacia Duster Red Line. Специалното издание на Дъстър е като тънка червена линия, която внася характер и уникалност на един доста масов автомобил. Можете да го притежавате само в червено с черни акценти или в сиво с червени. Към тези цветове вървят и големите 17-цолови лети джанти с червен център, както и странични огледала в черно и червено.
Ако надзърнете в интериора, ще разпознаете Дъстър Red Line по специфичната тапицерия с червени линии, както и детайли по скоростния лост, духалките и дръжките на вратите със същия цвят. Червеното е принципно ярък цвят, но ефектът при този Дъстър е доста сполучлив.
Към момента Дачия Дъстър Red Line се предлага само с предно предаване, по-късно през годината се очакват доставките на първите бройки с 4х4 задвижване (доплащане от 4 хил. лв.). Скоростните кутия е само една и това е 6-степенна механична трансмисия, която според нас е по-добрият избор пред EDC кутията с двоен съединител.
Цените за Дъстър Red Line започват от 32 490 лв. за модификациите с предно предаване и гореспоменатият бензинов мотор. За дизел ще трябва да доплатите около 1100 лв. повече и да преживеете с 40 к.с. по-ниска мощност. А както си казахме в началото, има моменти когато те носят лекота в изпълнението на задачите. Единственото, за което можете да платите допълнително е автоматичният климатик (с много готини бутони), системата от 4 камери, с които следите какво се случва от всички страни на автомобила, карта на Европа и лак металик.
Истината е, че в този ценови сегмент, класът на компактните SUV автомобили с предно предаване предлага доста по-малки автомобили. Така, Дачия Дъстър в специалното Red Line издание отново предлага много кола за малко кеш.
