истории за автомобили и хората в тях
Днес разказваме за срещата си с Renault Megane RS във версия с 6-степенна ръчна трансмисия и още по-твърдо Cup шаси, което върви в комплект с диференциал с механично ограничение на приплъзването. Звучи като обещание за чудна бегачка за всеки ден. Дали изпълнява това обещание, отговорът е на клик разстояние.
В нито едно от многобройните си издания, триобемната каросерия на Рено в средния клас не е изпъквала с ярко и забележимо присъствие. Без значение дали говорим за Рено 9, Рено 19 Chamade, Рено Флуанс или за Меган Седан, тези коли не обръщат глави, още по-малко стават повод за непринуден разговор на светофара. Грешка.
Провеждан по времето на седмицата на модата, автосалонът в Париж е точно това – силна заявка за тенденциите през следващия сезон. Премиерите са много и голяма част от тях интересни. Ние обаче селектирахме 5 от най-вълнуващите машини.
Всички обичаме и се радваме на горещите хечове, но нека бъдем честни – в момента те струват близо два пъти повече от базовите модели, върху чиято конструкция стъпват. Така идва въпросът дали е възможно да получим приятна смес от спорт и практичност и то на приемлива цена. Renault търсят неговия отговор с новия Megane GT.
Ако отворите Автомобилната червена книга, в графата „силно застрашени“ и под буквата „г“ ще намерите статия за Големите френски коли. В нея се казва, че от годините преди Втората световна война, до самия край на ХХ век, французите са конструирали, произвеждали и продавали представителни и луксозни автомобили, известни още като Големи френски коли. Специфичното за тях било, че са били или покъртително красиви или гениално изчислени или некадърно сглобени. Или и трите едновременно. И това последното, е довело до тяхното (почти) пълно изчезване.
За първи път се видяхме в Лондон. Тя стоеше тихо на улицата, а аз търчах към „Шекспировата глава“, един от готините пъбове в Сохо с идеята да изпия милион бири с приятели. Ще оставим настрана въпросът що за човек си, за да наречеш кръчмата си „Шекспировата глава“ и ще се фокусираме върху нея. А тя, случайно се появи в периферното ми зрение, за да прикове вниманието ми мигновено. Не са много колите, които могат да го направят, но Renault Zoe успя. Защото тогава я нямаше тук, а я имаше там. Защото изглеждаше добре и даваше вид на първия смислен електромобил в Европа. И защото беше интересна.
Да вкараш 4х4 и Рено в едно изречение е доста смело решение. Не за друго, а защото ни припомня за печалния Scenic RX4, който беше (пък и все още е) фамилен ван с нелепа SUV дегизировка и който плюеше (пък и все още плюе) карданов вал както пубер изветрялата дъвка. Продължаваме с недоразумението Koleos, което беше безлична и скъпа 4х4 машина с физиономията на прищипан нерв. Върху това нерадостно наследство стъпва новия Kadjar. И по всичко изглежда, че французите са научили уроците от близкото минало.
Trophy те превъзхожда. Той е правен за рекорд и това е великолепно. Той е идиотоустойчив на ниво хулиганско каране. Колкото повече го натискаш, толкова по-добре се чувства. И в допълнение на това един индикатор на таблото ти показва, че завой за 50 км/ч е се взима на 1-ва скорост!