Този тест-драйв на BMW i8 няма да разказва надълго и нашироко за технологиите в тази кола, нито за нейния двигател или за оскъдните й задни седалки още по-малко за обема на багажника. Целта на този текст е да ти сподели усещането за това да се движиш в български град или извън него с кола, която има външността на Дарт Вейдър и врати като ножица. Случка по случка, запомнящи се до една.
Информация в аванс: Представителството на BMW в България комуникира официалното присъствие на i-марката в страната ни с възможност за тест драйв BMW i3 и i8. Тази възможност е придружена с любезната молба за i8 да бъде осигурено нощуване в платен паркинг или гараж. От тук започва нашата i8 история.
Ден преди
Насочвам се към един от платения паркинг на басейна Спартак на столичния бул. Арсеналски. Питам лелката в будката дали може да си купя абонамент за няколко дни. С досада, близка до която предизвиква срещата с муха, тя казва, че може. Искам за 4 дни. Но не може, защото машината не работи, а трябва да ми издаде карта. Да дойда после. Ще дойда след работа, към еди колко си часа – добре, отговаря тя. Тогава колегата ще е на работа. Виждам облекчението в очите й, което нашата раздяла предизвиква. По-късно на същия ден, колегата издава картата и взима парите с видимо безразличие.
Ден 1
24 часа по-късно, в гаражите на BMW. Първа среща с черната i8-ца в специално издание Protonic Frozen Black, една от 400. Чист футуризъм в черен мат. Това е моментът, в който научавам, че само боята върху тази кола струва 10 хил. лв. В главата ми изниква картинката на паркинг щета на стойност десет хиляди лева и решавам да мисля за нещо друго.
След кратък инструктаж се мятам зад волана, вратите тип ножица са учудващо практични и лично аз се справих отлично с натъпкването на близо двуметровите си телеса в кокпита. Е, когато реших, че съм овладял изкуството на влизане в автомобил с изключително широк праг и стърчащи нагоре врати си нашоках зелката (божичко, боята!) със засилка, но слагаме това изживяване в графа „житейски опит“ и продължаваме напред.
Движа се бавно в следобедното полузадръстване на София. Инстинктивно усещам как всички държат колите си на почтителна дистанция от моята (която изобщо не е моя). Колата е с напълно заредени батерии и постепенно разбирам, че всъщност е съвсем приемлива за градско каране.
Стигам до платения паркинг. Чудя се дали ще успея да направя десния завой като хората, така че да мога да протегна, въоръжена с карта ръка, за да вдигна бариерата. Ако може, без да одраскам боята, която струва, точно така, 10 хил. лв… Докато въртя волана с цялата прецизност на света, апатичната вчера лелка сега изхвърча от леговището си под формата на будка като коркова тапа от гърлото на бутилка Искра. Не се пребива, но пък аз я изпреварвам с картата. Здравейте, добър ден, ама аз щях да ви отворя бариерата, ето тук има местенце…
Тарадарамммм… Културно обусловеният БГ опортюнизъм светва в лицето ми с кривата физиономия на хелоуинска тиква. Това обаче щеше да бъде само началото. Дори не подозирах какви срещи, случки и разговори ме очакваха, благодарение на социалното въздействие, което BMW i8 упражнява в милата ни родина.
Ден 2
На следващия ден историята от паркинга се повтаря. На смяна е друг колега, но и той със засилка търчи да отваря бариерата. Разбира се, започва разговор – много хубава кола имам, със здраве да си я карам. Благодаря, не е моя. Нищо, супер ти е!
Вмъквам се в градския трафик с ляв завой от Т-образно кръстовище. Посреща ме необичайна кооперативност от останалите шофьори, една Октавия спира и присветва с фарове, до нея Мерцедес, Пасатът от отсрещното платно също сигнализира, че мога да мина. Ти да видиш, сюрприз – обикновено такива маневри в подобния на зверилник столичен трафик изискват комбинация от търпение и нахалство.
Решавам да настъпя i8-та, но съм далеч от обещаното ускорение от 4,4 сек. от 0 – 100 км/час. Предния ден почти съм нулирал батерията. Колата е напълно адекватна за града, видимостта е добра, две идеи по-широка и доста по-ниска. Последното е особено досадно, ако си зад микробус, баничарка или зад поредния калъф, който е наредил китеник/палто/3 кори с яйца до задното стъкло, просто защото нямаш така важната видимост към стоповете на колата пред него. Вкарвам i8-та в паркинга до офиса, зарядната станция (купена с европейски пари по европейски проект) за електромобили не работи, включвам към стандартния 220V контакт. Надявам се на заредена батерия, надеждите ми са почти оправдани.
Имам уговорка с приятел за по кафе след работа. Мястото е от тези, които ти дават възможност да си гледаш колата докато дърпаш Капи Вишна от сламката. Ламерска история, но това, че е в центъра го прави почти ексклузивно. Естествено, имат си valet – човек, който се грижи за паркирането на колите. Виждайки, че се натрисам в едно от техните парко места, valet-младежът (и той със засилка) хуква да отмества табелата „Служебен абонамент“ и да ме навигира в първото ми успоредно паркиране с i8. „Върти ляв, още, дай назад сега, спокойно, имаш още място…“ Приключвам маневрата, вдигам вратата и научавам, че съм си купил супер кола. Той вече е карал такива на клиенти и са супер. Но моята е още по-супер, защото е в черен мат…
Ден 3
Това е денят за снимки. С фотографа Николай Русанов (ударете по един лайк на неговата ФБ страница, вади страшни кадри) искаме да сглобим по-технологична фотосесия и пробваме как ще се получи при една от стъклените сгради, недалеч от Околовръстното шосе. Оказа се кофти избор на място за снимки, но пък едни искащи да бъдат нацепени, но все още дебели батки с BMW M6 Gran Coupe в (дръжте се) светло кафяв мат се появиха, за да се запознаят с първия човек от квартала, който си е купил i8. Разбрахме се, че сме външни за квартала, който ще продължи да битува без собствена BMW i8. Продлъжаваме да снимаме, докато изкорубен Golf на следпубертетна възраст и с 4-ма свои връстници вътре спира до нас. Върви ли, пита най-отворения от обитателите на Golf-а. Върви, отговарям. Дай едно кръгче. Нямаш проблем, ама друг път. Всички се смеем и си продължаваме по задачите.
И още много. Тук не включваме обърнатите глави, изненаданите погледи, крещящите пубери, преследванията от Е36 320 и махащите за поздрав отвътре. Споделяме всичко това, не за да си играем на „мило дневниче“, а за да покажем въздействието на този автомобил върху нашата автомобилна култура.
И това, което видяхме беше впечатляващо.
Защото тази кола е безспорна иновация. Такава, която те кара да мислиш, че може да има спортна кола, която да бъде едновременно бърза и чиста. Е, само за 30-на километра, но за разлика от всяка електричка, може да бъде заредена на всяка бензиностанция. Освен това, BMW i8 е кола с карбоново купе. С това могат да се похвалят състезателните болиди, както и обитателите на автомобилната стратосфера като Ferrari, Pagani, Koenigsegg, Bugatti и Lamborghini.
BMW i8 за всеки ден в града? Без проблеми
Правим уточнението, че това не е семейна кола, а задните седалки са малки. Но за бързи градски трипове са напълно адекватни. Багажникът е малък и в непривична форма, само със 165 литра, събрани зад 3-цилиндровия бензинов двигател. Той обаче е по-голям от този на първото ново MINI, така че не е и неприложимо малък. Слизането и качването от тази кола са един малък гимнастически спектакъл, но не е нужно да сте Данчо Йовчев, за да го усвоите. Освен това, отварящите се нагоре врати тип „ножица“ са в много по-голяма степен защитени от подбиване в съседните коли и са доста по-удобни, когато гаражът или паркомястото са тесни.
Дали е бърза?
BMW обещават ускорение от 0 – 100 км/час за 4,4 секунди, което е точно толкова бързо, колкото и предното М5 (F10). Много добре, но не е нещо изключително в наши дни. Правиш три такива ластика и батерията вече е празна. И тогава разчиташ на 3-цилиндровия мотор с работен обем от 1,5 литра, точно колкото голяма бутилка минерална вода. Същия блок ще намерите под предния капак на новото MINI и няколко от малките модели на BMW. Специално за i8 обаче и благодарение на баварската турбо магия, неговата мощност е повишена до 228 к.с. Електромоторът добавя други 130 к.с., с които може да поддържа скорост до 120 км/час в изцяло електрически режим.
Истината е, че BMW никога не са казвали, че това е суперспортен автомобил. Тя дори не предлага класическия за баварците Sport бутон. За инженерите от Мюнхен, това е просто високоефективна спортна кола. Километражите светват в червено, когато бутнеш скоростния лост към себе си, за да сменяш предавките ръчно. И тогава i8 изсипва всичките 550 Нм въртящ момент върху асфалта без да се чувства длъжен да спазва добри маниери. И някак между другото, зарежда и литиево-йонната батерия.
Става ли?
За фукня е перфектна, за обяснение в любов към новите технологии на 4 колела – още повече. С 4-те си седалки BMW i8 със сигурност е по-практична, отколкото очакваш, а със стартова цена от 270 500 лв. е по-евтина от кабриото на BMW M6 и съществено по-достъпна от топ изпълнението на 7 серия BMW 760 Li. Но гледайте на тази кола повече като на инвестиция, защото тя е драматично различна и по тази причина след години ще бъде обект на колекционерски страсти. Със сигурност!
Снимки: Николай Русанов
