Алфа Ромео 159: (Вече) старата чанта, която винаги ще бъде лачена

Като при всеки компактен спортен седан, задните седалки изглеждат много добре, за сметка на което са откровено недостатъчни за пасажери с ръст над 180 см. Но отпред картината е друга. Там те посрещат отлични кресла, тапицирани в бежова кожа. Достатъчно меки, за да са удобни при дълъг път и достатъчно твърди, за да не подскачаш в тях, когато атакуваш завоите. Неочаквана е обаче сивата пластмаса с амбиции да го играе алуминий, която покрива централната конзола. Драска се, грозна е и приятна за докосване, колкото и контакта с влечуго.

Този път решихме да ви разходим с една малко позабравена и доста подценявана италианка. Alfa 159 вече е на 5 години и не след дълго ще бъде заменена, вероятно с автомобил, който ще се казва Giulia. Но и днес, 159-та е точно толкова готина, колкото беше и преди 5 години. Формата й е толкова добра, че миналогодишният фейслифт не промени дизайна с абсолютно нищо. Тя просто не остарява!

Това обаче не променя фактите. А именно, 159 е един неуспешен модел, който не реализира продажбите, от които Alfa Romeo се нуждаше. За съжаление, великолепната хубавица се оказа недостатъчно привлекателна за купувачите, които виждат единствено немска продукция, когато се говори за представителен спортен седан. А 159 има какво да покаже както на BMW, така и на Mercedes и Audi.

Дотолкова, че когато се наредиш на светофара в тъмно червена 159, половината от голфовете и тройките решават, че трябва да си спретнете състезание. Момчета, прибирам се пребит като куче от работа, не карам към Монца! Е, когато си в настроение, как да им откажеш едно публично унижение.

Дизайнът на Alfa Romeo 159 е дело на Джуджаро и все още толкова добър, колкото и през 2005 г., когато бе представен за първи път. Предницата с шестте осветителни тела, както и извивките на хромираните дръжки на вратите са сред малкото орнаменти по тази кола. Но те са толкова ефектни, колкото и 18 цоловите джанти, с които 159 трябва да бъде обута. Интериорът е класически за модерната Alfa. Отлични материали и качество на изпълнението над линията на подлакътниците във вратите. Под нея пластмасата е евтина, а кожената тапицерия може и да не е прикрепена към седалката, която покрива.

Като при всеки компактен спортен седан, задните седалки изглеждат много добре, за сметка на което са откровено недостатъчни за пасажери с ръст над 180 см. Но отпред картината е друга. Там те посрещат отлични кресла, тапицирани в бежова кожа. Достатъчно меки, за да са удобни при дълъг път и достатъчно твърди, за да не подскачаш в тях, когато атакуваш завоите. Седалките, както и панелите във вратите носят дискретния почерк на Alfa с характерната за марката бродерия на тези места. Очаквано, и в Alfa 159 уредите на скоростомера, оборотомера, температурата на водата, нивото на бензина и температурата на маслото са вградени много дълбоко. Нехарактерна е сивата пластмаса с амбиции да го играе алуминий, която покрива централната конзола. Драска се, грозна е и приятна за докосване, колкото и контакта с влечуго.

На пътя Alfa Romeo 159 се справя учудващо добре. Учудващо, защото окачването далеч не е твърдо, както може да се очаква от италианка със спортни амбиции. Тази кола не друса, не хлопа (да!) и е достатъчно стабилна. Всъщност, нейният проблем е в основата на инженерната й конструкция. И това са килограмите. Истината е, че 159 е доста тежичка (между 1,430 и 1,680 кг в зависимост от модификацията), особено отпред. Тъй като е със предно предаване, няма балансиращата маса на задния диференциал, която дава възможност на BMW 3 серия и С класата на Mercedes да бъдат послушни в завоя като швейцарски войници пред вратите на Ватикана.

За сметка на това двигателите са жизнени като ентусиазирано от тенис топка куче. Само замахваш и то е готово да експлодира в лудешки спринт. За да донесе олигавената топка и да те погледне с очакващи очи за още една гонка. Alfa двигателите винаги са обичали оборотите и винаги са имали нечовешка реакция. А удоволствието се увеличава със всяка хилядарка, която оборотометъра подминава.

За съжаление не успяхме да се докопаме до новия 1750 tbi бензинов турбо двигател. Той е истинската интрига в моделната гама на Alfa с 200-те си к.с. и впечатляващата тяга от 320 Нм. Гъзарите винаги могат да се обърнат към 3,2 литровия атмосферен V6 с 260 к.с., който звучи като класически концерт изсвирен на Страдивариус. БГ Автоблог се радва на крайно приличния 1,8 литров бензин със 140 к.с. и се чудихме как ли е с двулитровия дизел със 180 коня.

Накратко казано: Alfa 159 (все още) е много добър автомобил с три по-забележими недостатъка в чисто практичен план. Видимостта назад е почти нулева, което превръща паркирането в приключение; предницата е твърде ниска за градски условия и често пъти предпазните кори задират, а евтината и сива пластмаса върху централната конзола, пунтираща алуминий е просто обидна. Както за марката Alfa Romeo така и за собственика на 159.

За сметка на това, притежанието на една такава машина автоматично те вади от анонимността на поредния тип похарчил 60-80 хил. лв. за немска кола, която всички останали вече разхождат с идеята, че имат най-доброто. Без да подозират дори и за миг, че може и да не е точно така… Което пък се знае от всеки, за когото миризмата на бензин е един много специален парфюм.

More from Бранимир Николов
Турски шампионат със самоделки ще се провежда и в БГ
Най-готиното във Volkicar (така се нарича този шампионат в Турция) е, че...
Read More